Българската писменост, господа славяни

Българската писменост, господа славяни
Св. Климент Охридски, първият епископ проповядващ на български

„Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост”. Как звучи само. Настръхвам като си представя как през IX век благодарение на славянската писменост, настъпва и българската просвета. Или беше обратното. Съвсем се обърках. Изглежда, че България празнува делото на двама ромеи, създали писменост предназначена за Великоморавия, но адаптирана в крайна сметка от Първото българско царство. Аз така разбрах или поне това ми обясниха от телевизора. Хубава работа, другари. Продължавам да се чудя, защо официалното тълкувание на историята ни, така упорито лежи на хипотези налагани с десетилетия от Русия и в последствие от СССР. Отсега се извинявам на прогресивната младеж, която с удоволствие служи за проводник на идеология, създадена в подкрепа интересите на държава, издигната на база религия и национализъм. Виноват – поне докато националните интереси все още са част от правилата на геополитиката, ще продължа да съм назадничаво пристрастен. Но не към панславизма – извинете и вие другари. Та докъде бяхме стигнали.

Светите братя Кирил и Методий, са създали писменост носеща името глаголица. За нейна база е използвана гръцката азбука, която пък от своя страна използва за първоизточник финикийската писменост. Целта на глаголицата е превод на църковни книги написани от гръцки на славянски език с идея за разпространение на християнството във Великоморавия и Панония. След неуспеха на тъй нар. Великоморавска мисия, Цар Борис I проявява политическа далновидност и приютява част от учениците на светите братя. Така глаголицата намира своята почва в България, където се развива и започва да служи за проводник на новоприетата християнска религия векове наред. На база глаголицата, паралелно бива създадена и тъй. наречената кирилица, която отразява специфичните нужди на тъй нар. старобългарски език. Най-старите открити текстове на кирилица в света са от Преславската книжовна школа, създадена от самия Цар Борис I през 885 година. Според наличните исторически извори се смята, че практическият създател на кирилицата е Св. Климент Охридски, който адаптирал глаголицата на база гръцката унциална /уставна/ писменост за нуждите на Първото българско царство. И точно тук идва един ключов момент. У нас в продължение на десетилетия се разпространява интересната грешка, че Климент Охридски бил кръстил създадената от него азбука „кирилица” в чест на Св. Константин - Кирил Философ. Няма никакви известни данни обаче, че това е било така. Както понятието „Византия” е съвременното наименование на Източната Римска империя, така и „кирилица” е понятие въведено чак през XVIII век от имперска Русия. С други думи, Климент не е кръщавал труда си по никакъв начин, поне доколкото разкриват наличните източници. Защо и е на една Русия, да кръщава писменост създадена и използвана за пръв път в друга държава? Държава, призната от Византия, около 200 години преди създаването на първото руско държавно образувание - Киевска Рус. Държава, чийто език е бил богослужебен в рамките на собствена автокефална (самостоятелна) църква още през 927 година – време в което населението на Киевска Рус дори не е изповядвало християнство. Та в този ред на мисли, Русия използва писменост, която е създадена от и за нуждите на Първата българска държава, а не глаголицата разработена от светите братя Кирил и Методий. Защо тогава, честваме деня на славянската писменост (глаголицата), при положение, че към края на 9-ти век, същата тази кирилица, която познаваме днес е била чисто и просто българската азбука, а църквата ни е била автокефална, не заради друго, а заради политиката на Цар Борис I?

Според приетите тълкувания на историята ни в крайна сметка Св. Константин - Кирил Философ е създател на позната ни днес азбука, тъй като Климент Охридски просто изменил формата на буквите и създал първата кирилска азбука - „климентица”. И това при положение, че всички вариации на кирилицата, които се развиват през вековете из народите от Източна и Югоизточна Европа та до наши дни , са на база същата тази „климентица”, а не на глаголицата. Постфактум, руското название на българската писменост е подкрепено и с тезата, че за пръв път понятието „кирилица” се среща през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски. В заглавието му се казва следното: "с цирулическими словами наипрво сада штампани".

Най-тъжното в цялата тази политистория е, че реално няма никакъв ожесточен спор на международно равнище, чия е кирилицата. Светът се е обединил около официалната теза, че кирилицата е разработена и използвана за първи път в Първото българско царство. Нито има източници, че Климент Охридски е кръщавал творението си „кирилица”, нито можем да говорим за панславянски идеи в делото на дипломатите от Източната Римска империя - братята Кирил и Методий. Известните факти ясно и недвусмислено сочат, че кирилицата е нито повече, нито по-малко българската азбука. При все йезуитското тълкувание на тази част от историята ни, реално никой не отрича, че това е азбука създадена на базата на глаголицата от българи в българските школи за целите на българското царство. Още повече, че е надживяла първоизточника си, давайки живот на днешните езици в Югоизточна и Източна Европа. Защо тогава не празнуваме „Денят на българската писменост”, а повтаряме като папагали хипотези налагани в името на интересите на чужда държава? От кога истината се превърна в конспирация от ракиен характер? Няма нищо полезно в това да си толерантен към дадени денационални процеси, особено когато се случват предимно под диктовката на национални държави.