Какво чу Борисов в Брюксел?

Какво чу Борисов в Брюксел?
Снимка: Официален фейсбук профил

Какво чу Борисов в Брюксел? Това е въпрос, на който едва ли ще получим истински отговор от очевидци, камо ли от самия премиер в оставка, затова пък можем да импровизираме.

Повод да го зададем е освен първичното ни воайорство, но и фактът, че лидерът на ГЕРБ замина за „столицата“ на ЕС с една твърда позиция относно политическата обстановка у нас, а се завърна с попроменена, поомекнала, да не кажем завъртяна на 180 градуса.

Едва ли причина за това просветление е полетът с правителствения самолет и часовата разлика.

Искам да вметна, че осъзнавам колко неприлично и проява на лош вкус е да се занимават хората в предпразничните дни с делата на родните ни политици. Но гаврата, на която сме свидетели след президентския вот е толкова унизителна, че няма как да не поровичкаме.

Да се прогнозира какво ще се случи с управленския мандат, връчен на реформаторите е невъзможно. Това никой не знае, дори самите мандатоносители. В настоящата онлайн епоха и при типа говорене на държавните ни мъже – „всяко казано е предпоследно“, дори не си заслужават усилията да се предвижда каквото и да било.

Но поредното врътване на Борисов (негова запазена марка) на фона на досегашните му категорични откази да се върне във властта в рамките на този парламент след напълно лишената от логика оставка, ни кара от просто човешко любопитство да търсим съвпадение с брюкселския воаяж на премиера ни в оставка.

Какво е било шушукано в кулоарните ъгли на Европейския съвет между топ лидерите на ЕНП и Бойко Борисов?

Или в прав текст е бил „посъветван“ да остане (се върне) във властта, защото задграничните анализи може би сочат, че при едни предсрочни избори ЕНП може да остане и без управляваща пария у нас, или „дипломатично“ е доведен до тази мисъл с уговорки колко е важно страната ни да има стабилно управление при тази международна обстановка – най-вече на Балканите, бежански кризи и пр.

Като цяло, ако се е случило нещо подобно, това е поредно постъпкване на суверенитета ни, защото, макар и членки в един общ съюз, вътрешните ни политики са си наша работа.

И именно, тъй като сме свикнали отвън да ни посочват някои неща, смятаме като естествено и напълно логично четвъртък срещу петък в Брюксел Борисов да е бил брифиран от Меркел и компания. За да реши още на белгийска територия, че може и да прояви благородство, съгласявайки се отново да е премиер, след като преди по-малко от месец тръгна твърдо към предсрочни избори.

Някои позиции от последните часове обаче разклащат категоричността ни, с която търсим някаква „завера“ в Брюксел.

Вярно, че Борисов и Цветанов заговориха за вероятно приемане поканата на седесарите да използват взетия от тях мандат за кабинет „Борисов 3“. Но в същото време лидерът на ГЕРБ постави условие, което в никакъв начин не може да бъде осъществено – промени в изборните правила в съзвучие с проведения наскоро референдум.

За щастие простотията за 100-процентов мажоритарен вот се отхвърля и от патриоти, и от реформатори, а те именно са коалиционните партньори на ГЕРБ за един евентуален нов кабинет в този парламент. И Борисов знае тяхната позиция по този въпрос.

Значи или вярва, че те ще си я променят „в името на властта и спокойствието“, или въобще не смята да прави кабинет с мандата на РБ. Което би означавало, че в Брюксел никой, нищо не му е говорил и всичко е журналистическа и обществена фантазия. А може просто Борисов да е казал едно дипломатично „да“ на съветите на европейските си партньори да остане във властта, но твърдо решен да действа, както си знае. Което е малко съмнително.

Фактите обаче сочат едно - ГЕРБ, патриотите и реформаторите тръгват към преговори за нов кабинет от класическата позиция на орел, рак и щука. Всяка една от формациите поставя условия, които други две не искат и да чуят – мажоритарни избори, 300 лв. минимална пенсия, приемане на прословутия антикорупционен закон и т.н.

Или всичко е поредната гадна игра на така наречените ни политици, която ще доведе все пак до правителство на Борисов с надеждата да проработи добре познатата тактика, при която суверенът забравя какво се е говорило преди седмица-две и зяпва умилен към новите (стари) министри.

Не може да оглавиш кабинет с единствената идея да удължиш живота на парламента, колкото да приеме нови изборни правила и то такива основополагащи като въвеждане на мажоритарен вот. Подобна постановка заслужава тояга по гърбината, категорично.

А може в крайна сметка наистина заверата да не стане, 43-тите депутати да си тръгнат и да си избираме нови напролет.

Лошото е – освен всичко друго напоследък – че голяма част от тези депутати ще се върнат обратно в сградата срещу коня.

Всичко това ме кара отново да се извиня, че на прага да Коледните празници се занимаваме с подобни политически безумства.