Как се пече политически тюрлю гювеч ?

 Как се пече политически тюрлю
Снимка: Andy Bullock/Flickr

Редно и справедливо ли е да сравним кандидат-депутатските листи на родните ни партии с това вкусно ястие?

Хващам се, че напоследък в най-различни писания все по-често използвам думата „тюрлю гювеч“(ТГ), но не в нейния гастрономически контекст. Дали защото е доста „звънка“ със своите много гласни и звучни съгласни, или по-скоро заради метафората.

Затова предлагам – подбрана на напълно случаен принцип, рецепта за ТГ:

„Телешкото месо се нарязва на хапки и се запържва в олиото и маслото. Овкусява се със сол и черен пипер. Месото се изважда от мазнината и се оставя настрана.

В същата мазнина последователно се пържат нарязаните на ситно лук, морков и целина. Когато омекнат, към тях се добавят доматеното пюре, малко вода и червеният пипер. Сместа се разбърква добре и се оставя да заври.

Месото се връща в сместа и се готви на тих огън за десетина минути. Когато е почти готово, се прехвърля в глинен съд. Прибавят се патладжанът, предварително посолен и отцеден от горчивия му сок, тиквичката, бамята, зеленият фасул, нарязаните на кубчета картофи, чушките, обелените и нарязани на ситно домати и грахът. Всичко се разбърква добре, овкусява се със сол, червен пипер и магданоз, и се захлупва с капак.

Тюрлю гювечът се пече на умерена фурна до пълното омекване на продуктите - за около час и половина.

Приготвя се заливка от яйцето, киселото мляко и настъргания кашкавал, с която се залива ястието. Запича се за още десетина минути, докато заливката стегне. Поднася се със ситно нарязан магданоз.“

Виждаме, че се прави от над 20 съставки, но въпреки това прекомерно изобилие, ако човек се спогажда с вкуса на бамята или патладжана и не е алергичен към чушките, примерно, то в края се получава едно вкусно ястие, което разбива на пух и прах всички метафорични смисли, които му се приписват.

Затова дали е редно и справедливо, ако сравним кандидат-депутатските листи на родните ни партии с „тюрлю гювеч“? Не. Няма да е честно спрямо манджата. В нея има логика, системност, строг ред, по който се съчетават зеленчуците, баланс между отделните съставки.

С почти нищо от горепосочената система не може да се похвалят натресените ни от така наречените политици листи, между които след малко повече от месец ще трябва да избираме бъдещите законотворци и управници.

Представете си объркването на праволинейния и дисциплиниран гласоподавател, който редовно през годините е подкрепял една и съща политическа сила заради лицата в нея или пък другия, търсещ в подредбата на листите логика и отстояване на политики.

Мисля, че партиите надскочиха себе си с направените ни предложения. Освен това някои уникални метаморфози на отделни личности могат спокойно да откажат сума ти граждани от гласуване за вечни времена – въпреки всички безумни задължавания, които ни налага законът.

Случиха се такива несъвместимости, които ако станат в природата ще последва страшен катаклизъм.

На път сме да унищожим понятието идеология, да обезсмислим напълно „партията“ като обединяване на хора със сходни идейни разбирания, ценности, визии за устройството на държавата. Свидетели сме на почти сензационни миграции, демонстриращи великата и тотална безпринципност (или може би лакомия).

Свикнахме родни политици да прескачат от партия в партия, но все пак от една и съща координатна система. Настоящето обаче ни направи свидетели на преходи между диаметрално противоположни, взаимно изключващи се състояния – атакистът, националист и патриот Бинев при ДПС на Карадайъ, синият демократ Евгений Михайлов при Местан и ДОСТ…

И тук не става толкова въпрос за конкретиката, а за принципа – това ли е бъдещето на политическото строителство у нас, това ли ще бъдат тенденциите, как избирателите ще се ориентират за елементарно избиране – между дясно и ляво, между експертност и популизъм (има доста привърженици на красивото празнодумство), между националистическото и етническото…

Не стига, че доскорошни ортаци и съратници се разделиха, нароявайки N-броя десни и леви партии, при което в момента член на една партийна формация оглавява предизборен щаб на коалиция, излизаща на изборите срещу въпросната му партия.

Ами цялото това преселение на шоубизнеса в листите. Ясно е, че е предизборен трик за ловене на гласоподаватели. Но после, след вота, когато се сформира бъдещият парламент, кой ще работи. Или в сградата срещу царя с коня вече ще се набляга на художествено-творческа дейност?

Защо ли се чувстваме като рибоци, на които им готвят вкусна стръв…

Официалната предизборна кампания започва след броени дни, а всъщност не е спирала от октомври миналата година. Законно ще бъде дадено началото на голямата говорилня, макар да не е много ясно какво толкова ново и изненадващо биха ни предложили кандидатите за 240-те места в парламента и техните ментори.

Някак си ми се ще (напълно незаконно и може би безотговорно) на 26 март избирателят да отиде за гъби. Урните да останат празни, а неизбраните кандидати гузно да сведат глави. Утопия.

*Мненията на авторите са техни и не е задъжително да отразяват позицията на редакцията на Divident.bg