„Първородният грях“ ли съсипва плана „Пирин“?

„Първородният грях“ ли съсипва плана

Вече е ясно кога ще бъде разрешен спорът за новия план за управление на Национален парк „Пирин”...

Вече е ясно кога ще бъде разрешен спорът за новия план за управление на Национален парк „Пирин”. Никога.

Това може би е най-вероятният и логичен отговор. На фона на тоталната липса на логика около целия казус, който вече се влачи години наред.

Нещата всъщност са много прости и приличат малко на великия „Параграф 22“, макар да не са толкова абсурдни като него, но пък за сметка на това са по-цинични.

Един от съществените проблеми е, че последните години ни управляват или нестабилни правителства, или страхливи такива. И при двата варианта те не искат да имат вземане даване (минаващо през държавническо тропване по масата) с така наречените екологични организации, които традиционно имат силно обществено лоби, а и винаги – по всяко време на деня, могат да изкарат на улицата N брой протестиращи (без значение срещу какво).

Никое управление не иска да си има работа с подобни протестъри, чийто речник е богат на устойчиви словосъчетания и много лесно и убедително слагат етикети на нещата, срещу които недоволстват, като се почне от „поголовна сеч“ и се стигне до страховитите „олигархични кръгове“.

Затова кабинет след кабинет се гърчи (както в момента служебният), изпадайки в идиотската ситуация „хем ми се иска, хем не ми стиска“.

Без разширяване, курортите, попадащи в границите на „Пирин“ няма да имат никакъв шанс да се конкурират с чуждите дестинации. Този, който отива да кара ски иска да си почине, а не да бъде мачкан от изнервена тълпа, чакаща лифта.

Ясно е, че всяко едно действие в тази посока е свързано с някакво строителство, което дори и съобразено с нормите вече е достатъчно основание за „екологично настръхване“.

Разбира се, никой не иска да признае простичкия факт, че не всеки строеж в планината е вреден за нея и обратното – че не всеки екопротест е рекет. Нещата обаче са само черни и бели. За едните – олигарсите корумпират държавата, искайки да печелят милиарди от туризъм, съсипвайки природата. За другите – всички еколози и природозащитници са „наемници“ на нечисти сили, безпричинно протестиращи под диктовка.

Причината може би е в „първородния грях“, който пречи и на двете страни да действат разумно, рационално и защитавайки в пълна степен обществения интерес. А и историята за „лъжливото овчарче“, чийто римейк гледаме от години не само по повод пренията около парк „Пирин“ и ски зона „Банско“.

Когато човек е гузен, то той не може нормално да отстоява позициите си и действията му, меко казано, будят подозрение.

Ясно е, че и в двете „стада“ има мърши, направили не една и две бели през годините, от което следва тотална липса на взаимно доверие, обричаща диалога.

Ситуацията е патова, решение трудно може да бъде взето. Но най-жалкото е, че провалянето на проекта „Пирин“ в никакъв случай не означава спасяване на природата. Просто ще бъдат спънати легални строителни дейности, осъществявани под надзор, за сметка на НЕлегални такива, при които вече тежко й на гората.

Последните дни, а и занапред, доста ще се упражняваме по темата „Европа на две скорости“. Причината да сме вечно обречени на по-ниската скорост е и това, че не можем да постигаме единни решения на важни обществени проблеми.

Не може немощта в кабинетите, където се формулират решенията да се компенсира с биенето на тъпана по площадите. Така скоростта става все по-бавна, докато не тръгнем по инерция, побутвани отпред и отзад.

*Мненията на авторите са техни собствени и не е задължително да отразяват мнението на редакцията