Кога ще помъдрее утрото на родните ни политици?

Кога ще помъдрее утрото на

Каква е целта на парламентарните избори? Елементарен въпрос, чийто отговор обаче мнозина от политическите играчи позабравиха.

Та, изборите за Народно събрание се правят, за да бъдат избрани депутати, които да сформират парламент, който от своя страна да излъчи правителство, след което да продължи да законодателства.

Вотът мина и от уравнението останаха последните две задачи, които са на път се окажат огромни неизвестни. Защото още дълго време ще ни мъчи подозрението, че предсрочните избори бяха предизвикани с други мотиви, встрани от задачата „съставяне на правителство“.

Макар че победителите не се съдят, все пак е редно да предположим, че след загубата на президентския вот Борисов неудържимо го е споходила нуждата да си премерят капите с БСП, играейки на „Кой е по-по-най“. Не се знае при тази емоция до каква степен в края на 2016-та ГЕРБ е моделирал прогнозно какъв ще бъде съставът на бъдещия парламент. Той вече е почти ясен и можем да твърдим, че Борисов и компания могат само да съжаляват за изоставеното предишно Народно събрание.

Да, броят на класиралите се над 4-процентната бариера е доста по-малък, но това драматично ограничава полезните ходове на герберите за съставяне на кабинет.

Едно е ясно – досегашната тактика на партиите – политика + площадни фиести, трябва да претърпи коренна промяна, като площадното освободи място за аритметиката. Която трябва да нагласи уравнението до сбора от „сто двадесет и няколко“, казано с други думи – коалиция, която да подкрепи новото българско правителство. По силата на резултата, първи право на опит имат ГЕРБ.

Най-вероятно в изборната нощ Бойко Борисов си е легнал с надеждата да проработи старата мъдрост – че „утрото е по-мъдро от вечерта“. В контекста на случващото се можем да перифразираме надеждата на гербер № 1 – реформаторите, като във вълшебна приказка, на сутринта да са минали бариерата, запазвайки си места в парламента.

Което драстично би улеснило конструирането на една бъдеща коалиция. Но не би. Така нареченото „автентично дясно“ си направи групово и публично сепуко, заминавайки в историята, където най-вероятно ще си остане завинаги (това все пак зависи от хоризонта на бъдещия парламент).

И пред „политтехнолозите“ на ГЕРБ се стоварва тягостната перспектива да преговарят, уговарят, кандърдисват и т.н. патриотите на Симеонов, Каракачанов и Сидеров. Само този акт би предизвикал засилващ се ропот от страна на Брюксел, където тройната формация е наричана „фашистка“ от някои кръгове в белгийската столица

Вярно, че София винаги може да тропне пред еврочиновничеството, че на България, в края на краищата, й е необходимо стабилно управление, което ЕС трябва да приеме. То и на Борисов друго не му остава, защото алтернативни опции в бъдещия парламент за него не съществуват – БСП се дърпат, ДПС винаги са готови да управляват, но пък опарването е страховито за партньорите им.

Лошото не свършва дотук – коалиция от 122 депутати е доста некомфортна за ГЕРБ. А парламентарният „шаман“ Цветанов в този състав на НС не може и да помисли за „заемане“ на депутати от другите групи – БСП и ДПС не дават, а пък вероятният донор – „Воля“ на Марешки, има уникалната конструкция „служител – роднина“, която е непробиваема.

Затова Борисов или ще рискува само с патриотите, или ще трябва да прави „тройна коалиция“ и с „Воля“. Тежко му и горко. Въпреки огромните 1,1 млн. избиратели зад гърба си, ГЕРБ ще трябва да кърши ръце пред партийки с две села избиратели.

И това не е всичко – при две лошотии винаги има и трета. Тя, разбира се, се казва БСП. Винаги в досегашните парламенти (с малко изключение през 2013-та) никой освен ГЕРБ не е бил в състояние да сформира кабинет. Отказ на герберите е означавал – предсрочни избори. Сега обаче не е така – във врата на Борисов диша Нинова (не влагам еротичен контекст), като БСП са в бойна готовност да управляват. От това дискомфортът на герберите – въпреки бляскавата победа, става още по нетърпим.

Като прибавим към всичко това и тъжния факт, че избирателят масово отиде за гъби и не гласува, че заради инфантилизма на старите десни над 300 хиляди техни поддръжници останаха непредставени в парламента, че една яростно промотирана и налагана от Турция партия получи смущаващо много гласове, се очертава една нерадостна и леко песимистична перспектива.

Което ще рече, че този парламент би могъл да издържи до лятото на 2018-та (и то само заради европредседателството ни).

Сиреч, да се готвим за нови избори. И да се молим лумпенското междувременно да не надделее, вкарвайки ни в драмата „мажоритарни избори“.

*Мненията на авторите са техни собствени и не е задължително да отразяват позицията на редакцията на Divident.bg