Обама - проваленото президентство

Обама - проваленото президентство
Снимка: US Army/Flickr

Администрацията на САЩ не само не увеличи влиянието на страната по света, но и не доведе до крайната цел за един по-безопасен и мирен свят.

Преди повече от 25 г. известният политолог Франсис Фукуяма написа есе и книга за „Края на историята” и конкретно „универсалността на западната либерална демокрация като крайна форма на човешкото правителство”, което съвпадна с началото на еднополюсния свят под хегемонията на единствената суперсила САЩ.  Дни преди да напусне Белия дом 44-ият президент на САЩ Барак Обама ще завещае след 8-годишно управление сериозна криза на либералната демокрация и нестабилен свят с неясно бъдеще.

Отстъплението на Вашингтон от възгледа за американската изключителност, което идва в момент  с предизборния лозунг на Доналд Тръмп „Да направим САЩ отново велики”, не само ще сложи край на оформения след Втората световна война международен ред, но и ще постави началото на един многополюсен свят, в който по-голяма роля ще имат държави като Китай, Русия, Турция, Германия, Индия, Япония и др.

В тази нова ера САЩ няма да бъдат достатъчно силни, за да поддържат хегемонията си по света и вакуумът ще бъде запълнен от Русия и Китай.

2017-та дали ще бъде годината, която ще отговори на въпроса „дали ние сме свидетели на постепенен упадък на международния ред след Втората световна война, доминиран от икономическата и военна сила на САЩ”, пита колумнистът на вестник „Вашингтон пост” Робърт Самюелсън.

САЩ очевидно вече не могат да претендират, че са доминираща световна сила след развоя на международните отношения през последните години.

Колебливата и в някои случаи пасивна външна политика на Обама разкри възможности за Русия да налага своето влияние във вътрешнополитическия живот на държави в Европа, Северна Африка, Близкия изток и Азия. Китай също се възползва и показа, че ще бъде основното икономическо и политическо препятствие на САЩ в борбата за хегемония по света.

Редица политици и експерти в САЩ и по света  определят външната политика на отиващия си американски президент като историческа катастрофа.

Ирак, Сирия, Йемен, Либия, Афганистан, Украйна, Северна Корея и ДАЕШ („Ислямска държава”) – това са само част от пораженията на администрацията на Обама, довели до сериозно уронване на престижа на САЩ, разклащане на дългогодишното статукво и несъизмерим световен хаос. 

Несъмнено най-големият провал на администрацията на Обама е в Близкия изток. Мнозина обвиняват решенията на САЩ за възникналите кръвопролития в Ирак и Сирия, които де факто в крайна сметка превърнаха единствената суперсила във второстепенен играч в региона. Красноречиво показателна е срещата на Русия, Иран и Турция в Москва( 20 декември 2016) за уреждане на съдбата на Сирия – най-големият и кървав провал на администрацията на Барак Обама. За първи път от четири десетилетия САЩ, преди доминиращи в Близкия изток, заемат второстепенна роля.

От години Обама твърдеше, че Сирия не е от стратегическа важност за САЩ. Но оценката не само е в разрез с десетилетно стратегическо мислене, но и хазарт с огромен риск.

Белият дом предимно носи голяма отговорност за избитите стотици хиляди хора в Сирия с двусмислените си действия в опит да внесе демокрация и базирани на западната философия ценности. През август 2012 година обявената от Обама  „червена линия” при използването на химически оръжия в Сирия подсили сирийския лидер Башар Асад, след като не беше изпълнена заканата.

В същото време администрацията на САЩ одобри програма ЦРУ да въоръжава сирийската опозиция, в която имаше не само истински противници на режима на Асад, но и терористични елементи. Не трябва да се пропуска и въздушната кампания на водената от САЩ коалиция в Сирия срещу терористите, която между другото не беше одобрена с резолюция на ООН, а се базира на доктрината „Responsibility to protect” – показател за нарушаваните международни правила и тяхната интерпретация спрямо интересите. Цялата стратегия на САЩ за Сирия беше основана на противоречиви действия и сигнали, от които обикновените хора пострадаха най-много.

Другият голям провал на Обама е Ирак. Той изпълни предизборното си обещание да изтегли американските войски от арабската страна след безумната война на Джордж У.Буш, но не излезе с адекватен план за укрепване на управлението на страната. Последствията потресаващи – поява на ДАЕШ („Ислямска държава”) и безпрецедентен ислямски тероризъм в Ирак, който се разпространи от Тайланд до Лондон. Факт е, че Обама не създаде ДАЕШ, както Тръмп твърди, но несвоевременното напускане на Ирак даде предпоставка за надигането на радикални елементи на фона на почти несъществуващите държавни и властови структури в близкоизточната държава.

В същото време промяната на Вашингтон в отношенията със стратегическите съюзници в Близкия изток – Израел, Саудитска Арабия и Турция – пък създаде пространство за руснаците и иранците да моделират свой модел на регионална структура в областта на сигурността в Близкия изток.

Правителството на премиера на Израел Бенямин Нетаняху разглежда администрацията на Барак Обама като най-антиизраелската администрация на САЩ. Въпреки че Вашингтон и Тел Авив подписаха военен договор за отпускане на близо 40 милиарда долара помощ за следващото десетилетие, САЩ и совалките на държавния секретар Джон Кери не успяха да помогнат за сключване на мир между Палестина и Израел. 

Вашингтон също не успя да успокои Тел Авив, че ядрената сделка с Иран ще блокира амбициите на Ислямската република да създаде ядрени оръжия. Напук на действията на Обама Нетаняху пък с историческа реч в Конгреса на САЩ си позволи да постави под въпрос стратегията на Белия дом за Техеран. Решението на САЩ да се въздържат при гласуване на резолюция в Съвета за сигурност на ООН срещу израелската селищна политика на Западния бряг в края на 2016 година е дъното на израелско-американските отношения при администрацията на Обама. Въздържането на Вашингтон от вето е рязък завой в дългогодишните отношения между двата съюзника.

Бившият президент Дуайт Айзенхауер беше осъзнал, че Израел е най-довереният партньор на САЩ в Близкия изток и че търсенето на партньорство с противници е много рискован ход, което беше пренебрегнато от Обама. 

В последните месеци от мандата на Барак Обама отношенията на САЩ с Турция и Саудитска Арабия също се разклатиха. Турският лидер Реджеп Ердоган изглежда не приветства много „специалните отношения” с Америка, след като чувствителни въпроси като дисидентите в Турция и американската подкрепа за кюрдите помрачиха партньорството.  Ердоган дори намекна за бъдещия вектор на външната политика на Турция – намаляване на влиянието на ЕС и САЩ и преориентация към Русия и Близкия изток.

След Израел Саудитска Арабия остава най-големият съюзник на САЩ в региона. Администрацията на Обама нищо не направи, за да принуди Рияд да спре въоръжаването на екстремистки елементи в Сирия или безразборните бомбардировки на шиитски въоръжени сили (хусите) в Йемен с цел отговор на опитите за влияние на Иран в Близкия изток, които доведоха до хиляди загинали мирни жители. 

Според администрацията на Обама едно от най-големите дипломатически постижения на САЩ е ядрената сделка с Иран. Обаче вместо ядреното споразумение с Иран да доведе до нова ера в отношенията между Вашингтон и Техеран, то помогна за укрепване на руско-ирански съюз. Този алианс не е изключено да създаде коридор от сервилни държави от Техеран до Багдад.  Обама остана излъган, тъй като се надяваше двете държави да работят с него в борбата срещу „Ал Кайда”, ДАЕШ и други терористични организации.

Бъдещето ще покаже какви ще бъдат последствията от тази пасивност, която Белият дом показа в Близкия изток през последните 8 години. Ако Русия запълни вакуума в региона, не само ще бъде засегнат американският достъп до енергийни ресурси и способностите за борба с тероризма, но и също ще постави на карта отношенията с държави като Турция, Иран и Саудитска Арабия.

Антитерористичната политика на САЩ се превърна в пълно фиаско, тъй като Вашингтон повече се концентрира върху използване на безпилотни самолети, довело до много цивилни жертви, а не до събиране на разузнавателна информация. По идеологически причини Обама постоянно отказваше да признае заплахата от радикален ислямски тероризъм. Според американски разузнавачи САЩ са изправени пред по-голяма заплаха от тероризъм в сравнение с дните преди 9/11. Няма да е пресилено да се каже, че най-голямата асиметрична заплаха в бъдеще е международният тероризъм, възникнала след опити на Вашингтон да внесе демокрация и ценности в държави като Либия и Сирия, които споделят съвсем различни цивилизационни ценности.

При встъпването си в длъжност Обама обеща да приключи войната в Афганистан преди да напусне управлението – обещание, което не успя да изпълни. Равносметката от продължаващата 14-годишна война – най-дългата война в историята на САЩ, е милиарди долари изхарчени, 2000 американци убити и хиляди цивилни загинали. Президентът на САЩ реши да остави хиляди американски войници в азиатската страна безсрочно - индикатор за продължаващия хаос в централноазиатската страна.

Най-костеливият орех обаче се оказа Русия. Президентът Обама обеща да възстанови отношенията с Русия и да подпише споразумение за Нов СТАРТ(програма за ядрено разоражаване – бел. ред.) в началото на управлението. Обама намери общ език с бившия президент Дмитрий Медведев, но надеждите му бяха попарени от връщането на Владимир Путин в Кремъл. Опитите за „рестарт” на отношенията с Мосва не донесоха нищо ценно, само развързаха ръцете на Владимир Путин да действа в Украйна, Крим и Сирия.

През 2012 година Обама осмиваше кандидата на републиканците за президент на САЩ Мит Ромни, че Русия е основният геополитически враг на Вашингтон. В края на управлението на Барак Обама Русия е окончателният победител – нахлу в Украйна и анексира Крим при минимални загуби, намеси се в Сирия, за да стабилизира ключов съюзник, циментира съюз с Иран, увеличи влиянието си в Близкия изток, разклати Европа с пропаганда и подкрепа на популистки елементи и най-крещящото – намеси се в американските президентски избори(според американското разузнаване – бел. ред.)  и създаде възприятието сред милиони американци, че изборите са нелегитимни. В много държави в Европа и много хора в САЩ разглеждат Владимир Путин като защитник на християнската цивилизация срещу исляма. Докато Русия ще продължи да настъпва, САЩ ще започнат да отстъпват, след като и Доналд Тръмп поема управлението с кредото „Американизъм, а не глобализъм”.

В началото на управлението си през 2009 година Обама обяви, че дългосрочната стратегия на САЩ ще е с фокус Азия и възпиране на опитите на Китай за хегемония в региона.

Отношенията между Китай и САЩ ще оформят международния ред в дългосрочен план, смята бившият американски държавен секретар Хенри Кисинджър. Според него разбирателство между двете държави може да стабилизира света. 

Американците обаче изгубиха позиции в Азия при управлението на Обама. Китай категорично отстоява претенциите си към Южнокитайско море и Източнокитайско море, които заплашват стратегически важни търговски коридори. САЩ показаха слабост, след като Китай създаде световен прецедент – всяка страна може да изгради изкуствен остров в средата на търговски коридор и следователно да предяви нови въздушни и морски териториални претенции, произхождащи от това. САЩ на този етап са неспособни да спрат Китай в Южнокитайско море, въпреки че изпратиха кораби да патрулират с цел опазване на свободното мореплаване, където преминава търговски коридор за 5 трилиона долара на година. Рискът от пряк военен конфликт в района е огромен.

Китай също оспорва икономическата хегемония на САЩ по света. Нов Път на коприната – „Един пояс, един път”, е предпочитаният път на Китай през XXI век за хегемония чрез търговско, бизнес и икономическо партньорство в Азия, Близкия изток, Африка, Латинска Америка и Европа. Част от тази стратегия е Азиатската банка за инвестиции в инфраструктурата.

Историческата реч на президента на Китай Си Дзинпин пред политическия и икономически елит в Давос (за първи път държавен глава на азиатската страна участва), където той обяви, че никой няма да спечели от търговска война, защити глобализма и определи протекционизма като „заключване в тъмна стая”, показва, че Китай ще бъде ключов фактор в световните дела и САЩ трябва да се съобразяват.

Обама не успя да сдържа и Северна Корея. Политиката му на санкции срещу КНДР очевидно не донесе търсения резултат – Северна Корея разшири ядрения си арсенал повече от всякога. Най-непосредствената заплаха за САЩ в близко бъдеще е именно Северна Корея.

САЩ са на път да загубят и дългогодишен съюзник в лицето на Филипините. Филипинският президент Родриго Дутерте ясно обяви, че страната ще търси по-тесни икономически и военни отношения с Москва и Пекин.

Виетнам пък все още не може да се довери напълно на Вашингтон, унаследено още от Виетнамската война. Индия търси самостоятелно развитие, докато само Южна Корея и Япония ще продължат да търсят помощта на САЩ на фона на заплахите, които представляват съответно Северна Корея и Китай за тях.

Външната политика на европейските държави беше почти изцяло под диктата на администрацията на Обама, което може да е скрита причина и за политически явления като „Брекзит”, икономическа нестабилност и все по-ширещ се популизъм и евроскептицизъм. Белият дом има известна вина и за мигрантската криза, покосила Европа. Неуспехът да се предотврати войната в Сирия създаде кризата с безпрецедентен магнитуд, която може да доведе до културен сблъсък.

По отношение на Куба правителството на САЩ предприе безпрецедентна стъпка за последните десетилетия, която тепърва ще оказва влияние. Все пак това би трябвало да се запише по-скоро като един от успехите на американската дипломация.

Що се отнася до вътрешната политика на Обама, тя завърши с редица грешки, които превърнаха Демократическата партия в по-малка и по-слаба политическа сила от  40-те години на XX век. При встъпването в длъжност на Барак Обама демократите имаха изключителни властови позиции – 2009 г. контролираха двете камари на Конгреса, но в началото на 2017 г. Демократическата партия загуби Белия дом, доминацията в Сената (от 55 места на 46), доминацията в Камарата на представителите (от 256 на 194 места) и сред губернаторите на щати (от 28 на 26).

Американската демокрация също е заплашена от икономическо неравенство, расово разделение и ерозия на демократични навици и институции. Въпреки че Обама извади страната от най-голямата икономическа криза за последните 80 години, прекомерният държавен дълг - от 10,6 трилиона долара през 2009 до 19,5 трилиона долара сега - ще тежи на идните поколения.

Според проучване на Ballotpedia Обама е най-слабият президент на САЩ от края на Втората световна война. Сондаж на „Галъп” показва, че Обама е най-слабият президент от Джими Картър (1977-1981) насам. 48% от американците одобряват управлението на Барак Обама (близо до него е Джордж У. Буш – 49,4%)

Кисинджър описва доктрината на Обама като „съществено противодействаща и пасивна външна политика”. Според него има очевидна пропаст между общественото възприемане на ролята на американската външна политика и възприятието на елита. Кисинджър също признава, че американската изключителност все още съществува, но отслабва.

Администрацията на САЩ не само не увеличи влиянието на страната по света, но и не доведе до крайната цел за един по-безопасен и мирен свят.

Обама ще бъде запомнен от историците като личността, която позволи и създаде ситуация Русия да се настани в Сирия и Източна Украйна, пусна Доналд Тръмп в Белия дом, като човека, който защитаваше европейските ценности, но светът се превърна в по-опасно място за живеене.

*Авторът е международен редактор в информационния сайт News.bg

**Мненията на авторите са техни и не е задъжително да отразяват позицията на редакцията на Divident.bg